Постинг
24.11.2009 21:52 -
24.11.09
- черно...празно...расте, разширява се навън с всяко
- вдишване...от средата на мен ...от сърцевината,
- където е живото, все още туптящо сърце.
- тъмнината разрастваща се отвътре е хладна
- толкова прекрасна, успокояващо чезнеща в
- жаждата...
- ехо...далечен спомен през маранята. но за какво ми
- е да помня! да наричам с имена и да ...
- да се влея в пътя на тъгуващите, които знаят
- имената на...тези...които им направиха същото. не
- искам.
- харесва ми - тъмно, студено, нощно, изгубване в
- непознат град , който още не бях сънувала.
- отворени врати- редуват се от двете страни на
- тясната уличка. някой пее нещо твърде протяжно за
- да го чуя. вървя.стъпките са оглушителни, но, някак
- като на сцена - е, да , отново - сцената на живота ми
- - празнотата.изпълнена с блестящи частици...ПРАХ
- прахът е осезаем, всъщност всяка частичка от
- него...осъзнавано вдишвана - въпреки изолацията,
- която копнея, вдишвам всяко предишно
- дихание...съм, във всяко следващо...
- красиво ми е пак...к р а с и в о
- все още е живо! всичко! аз!...виждам ги - малките
- хилави вейки с листенца под пречупеното. усещам
- все още да тече през някаква част от мен така
- брутално живо ежедневието...
- а не искам..
- .
- и не че да не мога да го спра...но все още е по
- силно...има си някаква друга воля - дървояди в
- изкорубения остатък от мен , хралупи за мравки с
- хиляди мравешки яйца населяващи вече мъртвото с
- нова воля за живот...
- какво разхищение , но ИСКАМ да ме изгориш и да
- ме дадеш на единствения, който обичах през
- цялото време без промяна в посоката - ВЯТЪРА!
- каква утеха...ако имаше от кой да го поискам...
- ...така , че , още съм тук...докато те намеря...
-
радвам се че така случайно те открих...а относно белите коне..Еднорози ли са?;):):):)
цитирайНе! не са Еднорози - те знаеш са доста самолюбиви същества, не стига че хич не стават за любимци , но пък и да ги впрегнеш да дърпат...некви каруци с облаци....натоварени с ....дъжд...НЕВЪЗМОЖНО!
цитирайkartinka написа:
Не! не са Еднорози - те знаеш са доста самолюбиви същества, не стига че хич не стават за любимци , но пък и да ги впрегнеш да дърпат...некви каруци с облаци....натоварени с ....дъжд...НЕВЪЗМОЖНО!
Щом не са -не са..макар че са пък хубавци бре;):):)
Приятно ми бе че си посетило блога ми..но там пък са само маймуни и фантасмагорици...ще се чуем пак надявам се:):):)
Хубав и ..абе готин ден ти желая:)
Kartinka,
нашият любимец в едно друго 'амплоа', което аз доста харесвам!
http://www.youtube.com/watch?v=5qXkV1e6yZY
цитирайнашият любимец в едно друго 'амплоа', което аз доста харесвам!
http://www.youtube.com/watch?v=5qXkV1e6yZY
ха! мн добро...пак си на светлинна година напред :) така и не станах успешен потребител на голямата мрежа...мерси! и при теб също да преваляват подаръци с нужната честота :)))
може би само ти ще ми повярваш, но сини охлюви наистина има...
...другото необходимо като имане обаче е осмеляването...аз го нямах тогава...
когато налазиха градината...
цитирайможе би само ти ще ми повярваш, но сини охлюви наистина има...
...другото необходимо като имане обаче е осмеляването...аз го нямах тогава...
когато налазиха градината...
Kartinka,
преваляващите чувства и сините охлюви и радостта - радостта да прочетеш писмо от някой, който е точно там, където водопада се изкачва ту-нагоре, ту-надолу и ти вървиш към него. Дали не върви той към теб със всяка Картина, която сънуваш, препрочиташ, пренаписваш? Онзи водопад и онова дърво, на което се качих да отдъхна, не от някой друг, а от себ си. И знаеш ли? - заспах за дълго и като че ли се гмурнах във морето. Заплувах заедно с него, гмурках се в неговите дълбини, в неговите течения и рифове. То пък от своя страна се гмурна в мен и усещах как се преобръща от вълненията на мислите ми. Ту натежавах наляво, ту усещах равновесието. Особенно чувство са вълнинията.
И ето, сега се вълнувам на думите ти. Не, не си мисли, че само сега се вълнувам така силно - винаги се вълнувам силно, без превъзходни степени. Просто се вълнувам като дете, което е погледнало от високата скала морето и е усетило за първи път мириса на морето, мидите облечени във водорасли.
цитирайпреваляващите чувства и сините охлюви и радостта - радостта да прочетеш писмо от някой, който е точно там, където водопада се изкачва ту-нагоре, ту-надолу и ти вървиш към него. Дали не върви той към теб със всяка Картина, която сънуваш, препрочиташ, пренаписваш? Онзи водопад и онова дърво, на което се качих да отдъхна, не от някой друг, а от себ си. И знаеш ли? - заспах за дълго и като че ли се гмурнах във морето. Заплувах заедно с него, гмурках се в неговите дълбини, в неговите течения и рифове. То пък от своя страна се гмурна в мен и усещах как се преобръща от вълненията на мислите ми. Ту натежавах наляво, ту усещах равновесието. Особенно чувство са вълнинията.
И ето, сега се вълнувам на думите ти. Не, не си мисли, че само сега се вълнувам така силно - винаги се вълнувам силно, без превъзходни степени. Просто се вълнувам като дете, което е погледнало от високата скала морето и е усетило за първи път мириса на морето, мидите облечени във водорасли.
Търсене
За този блог
Гласове: 874