Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2009 21:52 - 24.11.09
Автор: kartinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2194 Коментари: 6 Гласове:
6



  • черно...празно...расте, разширява се навън с всяко
  •  
  • вдишване...от средата на мен ...от сърцевината,
  •  
  • където е живото, все още туптящо сърце.
  •  
  • тъмнината разрастваща се отвътре е хладна
  •  
  • толкова прекрасна, успокояващо чезнеща в
  • жаждата...
  •  
  • ехо...далечен спомен през маранята. но за какво ми
  • е да помня!     да наричам с имена и да ...
  •  
  • да се влея в пътя на тъгуващите, които знаят
  •  
  • имената на...тези...които им направиха същото. не
  • искам.
  •  
  • харесва ми - тъмно, студено, нощно, изгубване в
  •  
  • непознат град , който още не бях сънувала.
  •  
  • отворени врати- редуват се от двете страни на
  •  
  • тясната уличка. някой пее нещо твърде протяжно за
  •  
  • да го чуя. вървя.стъпките са оглушителни, но, някак
  •  
  • като на сцена - е, да , отново - сцената на живота ми
  •  
  • - празнотата.изпълнена с блестящи частици...ПРАХ
  •  
  • прахът е осезаем, всъщност всяка частичка от
  •  
  • него...осъзнавано вдишвана - въпреки изолацията,
  •  
  • която копнея, вдишвам всяко предишно
  •  
  • дихание...съм, във всяко следващо...
  •  
  • красиво ми е пак...к р а с и в о
  •  
  • все още е живо! всичко! аз!...виждам ги - малките
  •  
  • хилави вейки с листенца под пречупеното. усещам
  •  
  • все още да тече през някаква част от мен така
  •  
  • брутално живо ежедневието...
  •  
  • а не искам..
  • .
  • и не че да не мога да го спра...но все още е по
  •  
  • силно...има си някаква друга воля - дървояди в
  •  
  • изкорубения остатък от мен , хралупи за мравки с
  •  
  • хиляди мравешки яйца населяващи вече мъртвото с
  •  
  • нова воля за живот...
  •  
  • какво разхищение , но ИСКАМ да ме изгориш и да
  •  
  • ме дадеш на единствения, който обичах през
  •  
  • цялото време без промяна в посоката - ВЯТЪРА!
  •  
  • каква утеха...ако имаше от кой да го поискам...
  •  
  • ...така , че , още съм тук...докато те намеря...




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bongobongo - Ти...си много интересна за мен личност!
08.12.2009 09:55
радвам се че така случайно те открих...а относно белите коне..Еднорози ли са?;):):):)
цитирай
2. kartinka - ...мммм....бонго...и ти
11.12.2009 02:28
Не! не са Еднорози - те знаеш са доста самолюбиви същества, не стига че хич не стават за любимци , но пък и да ги впрегнеш да дърпат...некви каруци с облаци....натоварени с ....дъжд...НЕВЪЗМОЖНО!
цитирай
3. bongobongo - Добре,Картинчо :)
11.12.2009 08:53
kartinka написа:
Не! не са Еднорози - те знаеш са доста самолюбиви същества, не стига че хич не стават за любимци , но пък и да ги впрегнеш да дърпат...некви каруци с облаци....натоварени с ....дъжд...НЕВЪЗМОЖНО!

Щом не са -не са..макар че са пък хубавци бре;):):)
Приятно ми бе че си посетило блога ми..но там пък са само маймуни и фантасмагорици...ще се чуем пак надявам се:):):)
Хубав и ..абе готин ден ти желая:)
цитирай
4. bluebird - ...
30.03.2010 21:30
Kartinka,

нашият любимец в едно друго 'амплоа', което аз доста харесвам!

http://www.youtube.com/watch?v=5qXkV1e6yZY
цитирай
5. kartinka - blu...
01.04.2010 20:24
ха! мн добро...пак си на светлинна година напред :) така и не станах успешен потребител на голямата мрежа...мерси! и при теб също да преваляват подаръци с нужната честота :)))
може би само ти ще ми повярваш, но сини охлюви наистина има...
...другото необходимо като имане обаче е осмеляването...аз го нямах тогава...
когато налазиха градината...
цитирай
6. bluebird - ...
02.04.2010 20:24
Kartinka,

преваляващите чувства и сините охлюви и радостта - радостта да прочетеш писмо от някой, който е точно там, където водопада се изкачва ту-нагоре, ту-надолу и ти вървиш към него. Дали не върви той към теб със всяка Картина, която сънуваш, препрочиташ, пренаписваш? Онзи водопад и онова дърво, на което се качих да отдъхна, не от някой друг, а от себ си. И знаеш ли? - заспах за дълго и като че ли се гмурнах във морето. Заплувах заедно с него, гмурках се в неговите дълбини, в неговите течения и рифове. То пък от своя страна се гмурна в мен и усещах как се преобръща от вълненията на мислите ми. Ту натежавах наляво, ту усещах равновесието. Особенно чувство са вълнинията.
И ето, сега се вълнувам на думите ти. Не, не си мисли, че само сега се вълнувам така силно - винаги се вълнувам силно, без превъзходни степени. Просто се вълнувам като дете, което е погледнало от високата скала морето и е усетило за първи път мириса на морето, мидите облечени във водорасли.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kartinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 115513
Постинги: 22
Коментари: 56
Гласове: 874
Архив