на всеки следващ въжен мост се питам:
ти ли си ?
дано да те позная!
дали ще искаш да съм точно аз насреща...
и тръгвам смело-
стъпките ни разлюляват Моста дисонансно
виждам - тръгваш ти - 
в очите - гордиеви възли чакащи разплитане,
в душата- черни  дупки  гладни  вълци
едното галене не стига да напои пустините  
стоим на моста- тръгваме един към друг
като от двата края на Вселената
уеднаквяваме си стъпките, 
да не разтурим на Красотата сътвореното

вървим ли...
спим ли....
вече само е желание....
да бъдем НЕсами -
а любовта остана да ни чака зад предела на видяното.