до дъно да изпия глупостта все искам
да я изпия  цялата
в света да не остане
ни глътка , нито капка...

да се опия...
да забравя...
накрая - да открия вярата...


...че светят две  слънца 
във черното небе...

Поздравления за стиховете, kartinka :)*

Всичко добро!

някой ден - възможно е -
да бъдем дръзки по рождение,
с безстрашието си да ужасяваме невинните,
водата да е само нежен спомен,
а пиенето до забрава -
невъзможно престъпление...