усмихваш ме - усмихвам  те и аз,
студения есенен Вятър вземам на "стоп".

паважите препълнени с хора,
градът пожълтяло отлита нанякъде.

чай с мед пием двете с последната Роза в градината.

Много хубава миниатюра- образна и цялата една метафора!Поздрав!

blagodarq vi :]...sory...mrazq lat. , no dokato si kazna u doma taka ste e - za tova i ne vi pisa...
mnogo krasota za vas...

...прекрасно е..Поздрави!