така красиво беше , обещаващо  -  загадки всякакви - реалности натрупани в сумрака на неочакващите да се случат срещи. 
сега - лице и име имам - нежелана същност - в двореца на ума руша невидимите кули с образ нежелан.
еднакви тухличките на зида 
опитват се да моделират
и мен 
в понятни изрази , във автентичен образ...
изплъзвам се почти като насън.

и пак съм Аз - невидим цвят
в забързаното сиво  на основата....

Ти лека нощ ми казваш мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
навярно тежка ще е тя!

Макар душата ти любяща,
да чака края на нощта,
ти с лека нощ не ме изпращай,
защото тежка ще е тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те лека нощ не си желаят,
но винаги е лека тя!

Пърси Шели

Сетих се за този стих, защото си мисля за синята птичка...Милата...

не че имаше как да разбера в какъв контекст си се сетил за нашата муза...първите два стиха ....или последното четиристишие...но пък да се сетиш за тази нежна душа Шели заради блубърди...наистина красиво и романтично...
дали пък не станах неволен свидетел на онова красивото чувство...и как се наричаше то...

Виж новия ми постинг... ще разбереш...

лицата ни Ти знаеш-
Усмивките - познаваш...
наравно с Гарвани празнуваме
Любов и Вечност заедно

така в Градините на Неочакваност
се срещаме
завинаги Познали се
и непознали истинност...

Да бъде Утре!
вече си желаем...
недосегаеми за влюбеност-
каква утеха - Приятелството пази
таз крехка , водеща към дълбини пътека...