Ако луната млечно-призрачно изгряла
над твоя одър трънен огънят разпали,
ти пристъпи напред във робата си бяла
и нека огънят сърцето ти опари!

красиво цвете -
в утринта - на запад - синя сянка
дълго свети , с облаци се гони...

по обед - огнени пера -
разтваря слънцето под цветето-
наивните сюжети на деня изтляват...


на залез -
призрачно лилави , розови и синьотеменужени, а също други нежни багри
със цветето играят си
и приказки разказват....

Живот да влееш в малка синя птица
и в дланите си кротко да я приласкаеш..
а после я пусни към нощната Зорница,
та в полета й бъдещето ваше да вещаеш!

Живот да влееш в малка синя птица
и в дланите си кротко да я приласкаеш..
а после я пусни към нощната Зорница,
та в полета й бъдещето ваше да вещаеш!

ТОВА Е !!! да! - макар смисълът на хванатите думи да е различен - о! чувството в това....толкова силно предадено...благодарна съм , че те познавам ...по някакъв съзаклятнически начин ...като тайно общество с таен ключ към това пространство , където душата не се страхува да е гола...

Ако на единия ник не пишеше картинка, а на другия синя птица, щях да кажа, че е един и същи човек! днес е ден на изненадите!

и огънят е само спомен , но живи въглени оставил...
а робата ми ...бяла никога не беше
красивата Зорница - пътеводител крехък...
да бе денят ми Вик -
не ще да беше кратък...

та ние затова и се харесахме още щом се видяхме в някакво друго пространство...не сме ли всички като парченца от божественна мозайка - че иначе защо и Ти си ме намерил?...

...така е , прекрасна прекраснице :-)))

Любовта е най- важното!