от ръба на планината 
се спускат безшумно
твоите бели коне
теглещи оловно сиви колесници.
Вятърът в низината
умело пропъжда Слънцето.
Децата на града
припряно си търсят чадърите.
към  Изток бързат 
черните ти бригантини.

почакай малко , моля те,
измии праха от ореха,
поговори си с розите в градината.
Обичам хладните ти ласки 
погали лицето ми...
да потанцуваме навън
така те чаках...
а после...знам ...ти пак ще бързаш към морето...

най-после...заваля