Постинг
01.07.2007 23:46 -
едно
...не усетих как се случи - докато просто си дишах - ето - както всеки от вас - вдиииишваме , издиииишваме , с разните мисли между тези познати действия....и ето , че се случи...някой разби бронираното убежище на щастливото ми вдиш-издиш...разби го с думи носещи непредвидими чувства...необясними усещания...различни от познатите досега звуци...
беше така бързо и толкова нетърпящо възражения , че нямах време да се скрия в празнотата у себе си...
и точно така се озовах тук - останах навън , на светлото , наполовина вдишала - една заблудена буквичка от недовършено изречение.
Трябва да си признателна на съдбата си, че в днешно време именно на теб се е случило. Вероятно това ти състояние те изненадва в този комерсиален свят, но ти подсказва същевремено, че не си болна душевно, от което напоследък страдат всички забогатели лицемери. Да, определено ти си живата :) другите за разлика от теб са се превърнали в неудошевени предмети.
цитирайНа точнато място!:))
Продължавай да вдишваш и да издишваш.
Да чувстваш и се вълнуваш.
Да пишеш,споделяш и разказваш.
Да запълваш празнота у себе си!
Ние те очакваме!:)))
цитирайПродължавай да вдишваш и да издишваш.
Да чувстваш и се вълнуваш.
Да пишеш,споделяш и разказваш.
Да запълваш празнота у себе си!
Ние те очакваме!:)))
благодаря!!!
не очаквах да е така топло , подвижно и цветно в това пространство от спряло време в което мисли , чувства и емоции са главните герои от пиеса без край...
цитирайне очаквах да е така топло , подвижно и цветно в това пространство от спряло време в което мисли , чувства и емоции са главните герои от пиеса без край...
Търсене
За този блог
Гласове: 874